Капанът, в който попадаме, когато искаме “да направим всичко” понякога има за примамка успеха, а друг път има неочакван край. Бърнаут може да включва умора и стрес и да има много валентности. Научи всички методи, които могат да ти помогнат, ако страдаш от синдрома на Бърнаут синдромът от специалиста на АТЛАС, Александра Мафтей.
Живеем на бързи обороти. Не осъзнаваме кога отлита времето… часове, дни, седмици, сезони. Имаме натоварени програми, безкрайни списъци с „трябва да”, които ако не са написани, заемат голяма част от мислите ни. Понякога си мислим, че просто сме уморени, но не си обръщаме внимание, защото за нас е по-важно да изпълним този списък.
Друг път се будим посред нощ, понеже се сещаме за нещо, което сме забравили да свършим, за няколко неразрешени задачи, за „не точно както трябва” предаден проект или за списъка, който утре ТРЯБВА да бъде завършен рано сутринта, защото изоставането от графика би могло да има тежки последици: кой знае какво нещастие може да се случи!
Вероятно малко от нас си дават възможност да спрат поне за миг и да се запитат какво се случва с мен, с живота ми, с живота на хората около мен. Все по-малко хора казват НЕ, макар че е задължително да го направим. Само секунда, защото един час би бил твърде много „загубено” време. Не можем да оставим всички задачи от списъка, които чакат да бъдат изпълнени, нали? Няма шанс да си починем, ние и нашето тяло, а? А какво ли иска да ни каже то, когато се будим посреднощ?
И не можем да си позволим време за нас, понеже всички неща, които искаме да свършим са много по-важни. Няма как да не свършиш доклада X днес. Няма как да не се включиш в новия проект. Няма как да не отговориш веднага на въпросите, дошли от другия отдел. А наистина ли не можеш? Сигурен ли си? Успял ли си да се запиташ какво означава закъснение от 10 минути? Понякога може да става дума за решение на живот и смърт, но ти наистина ли си в такава ситуация?
Порочният кръг
Ами да, не можем да оставим списъците на случайността. Така че ще продължим: да правим списъци, да отбелязваме всеки ден всички неща, които правим и трябва да направим, като систематично пренебрегваме чувствата си, интересите си, истинските си желания, и като отказваме да си вземем почивка, в която да се запитаме: какво би ме направило щастлив? Оставяме щастието за друго време, за празниците, за когато свърша всички останали неща, въпреки че щом едно нещо от списъка свърши, друго веднага заеме мястото му.
Ще оставя щастието на другите, като ги обвиня, че жертвам собственото си щастие и благополучие за тях, или и за тях. За къщата. За колата. За кредита. За ваканцията, която си позволявам веднъж годишно. За…
Така че ние продължаваме да се държим здраво във вихъра, в който сме влезли и поради скоростта не виждаме много ясно какво се случва наоколо, с другите хора или с нас самите. Продължаваме да се стремим да свършим нещата, които ТРЯБВА да се правят, защото те не могат да бъдат оставени на случайността и никога не си даваме сметка за цената, която плащаме. Ние не ценим собственото си щастие, почивка, спокойствие и, благополучие.
И какво става с нас после?
Ще бъдем претоварени, по-уморени, ще ни липсва настроение и енергия. В крайна сметка ще се чувстваме изтощени и мрачни и накрая ще се запитаме:
- Какъв смисъл има?
- Какъв смисъл има този филм, в който съм влязъл и който няма край?
Нашата работоспособност ще намалее и идеята да свършим някаква работа в офиса или у дома ще изглежда безсмислена.
Така започва и продължава историята на “успеха”, до който води емоционалното изтощение. И негови признаци са изчерпването, намаляването на работоспособността, липсата на надежда, че нещата някога ще се подобрят или ще загубят смисъл.
В един момент тялото, което системно е било пренебрегвано, уморено и изтощено, ще започне да се разболява. Обяснението е много просто – в състоянието на непрестанно изтощение, то губи способността си да се защитава: имунната система ще загуби своята ефективност и ще се появят симптоми като:
- главоболия
- чревни проблеми (диария запек, болки),
- усещане за загуба на свяст,
- замаяност,
- нарушения в нормалния сексуален живот.
Всичко това води до диагноза бърнаут, която семейният лекар поставя, защото тялото привлича вниманието ни, заради системно замитаните „под черджето“ емоции, та нали все имаме по-важни неща за вършене. Без значение колко важни са всички те, намери поне 3 минути, за да оцениш знаците, които тялото ти дава, като попълниш въпросника за самооценка на емоционалното изтощение.
Страховете и неувереностите, които досега се появяваха от време на време или изобщо не са били част от живота ти, сега започват да добиват нова сила и да дразнят повече, отколкото би искал. Винаги ще се чувстваме под напрежение, опънати като струни, а чувството за безпомощност ще се активира и ще създава всичко друго, но не и чувство на комфорт. Бавно откриваме, че вече не помним определени неща, че вече не можем да се концентрираме и че шумът, който никога преди не сме чували, става непоносим. Дори и светлината блести ярко, все едно някой е сменил крушките в стаята и сега свети толкова силно, че те заболява глава.
Ако попадаш в описанието по-горе, не оставай безразличен, надявайки се, че нещата ще изчезнат от само себе си, защото ако не направиш промени, описаните симптоми няма да изчезнат, напротив, ще се влошат. Направи крачка назад, половин крачка, четвърт, колкото е възможно по-малко, за да излезеш от водовъртежа, в който прекарваш по-голямата част от живота си. Отиди на онова разстояние, от което ще имаш гледна точка отвън и ще можеш да видиш какво наистина се случва с живота ти и да се запиташ: така ли искам да живея?
Потърси помощта на специалист
Наблюдавай какво се случва в теб, дали животът върви по начина, по който искаш, или в крайна сметка правиш това, което правиш, само защото трябва. И ако имаш някои от изброените горе симптоми, е време да посетиш специалист (психолог, психиатър, семеен лекар).
Не си поставяй сам диагнозата Бърнаут синдромът, може да е нещо друго. Диагнозата на това състояние отдавна се бърка с депресия, понеже те имат много общи характеристики, но разликата между тях е много важна, защото решенията, които трябва да се следват при едното, могат да навредят, ако се приложат при другото.
Както при всяка диагноза, много по-лесно е да се предотврати, отколкото да се пребори. По-лесно е да си направиш почивка по-рано, отколкото когато е твърде късно и физическото и емоционалното ти състояние се влошат. Решението за превенция е просто, но не е лесно: насочи очи към себе си. Запитай се как се чувстваш и бъди търпелив, за да чуеш отговора. Това е упражнение, което, за съжаление, не учим в училище.
Помни, че единственият момент, когато можеш да бъдеш щастлив или да се насладиш на това, което имаш, постигнал си или си направил, е СЕГА.
Нямаме друго време. Миналото не може да бъде променено и ние не знаем какво носи бъдещето. След като завършиш успешно едно от нещата в списъка, отдели си малко време и се наслади на постижението: поздрави се, направи кратка почивка, за да отпразнуваш всяко малко нещо.
Защото изумителните неща, на които ние дадено да се насладим в човешкия живот, са малко и колкото по-дребни са те, толкова повече радост ще имаш. Не пропускай нещата, на които можеш да се насладиш днес.
Не забравяй, че можеш да потърсиш специализирана помощ: психолози, психиатри, лекари. Прекъсни порочния кръг на „мога да свърша всичко“, без обаче да посягаш и на желанието да осъществяваш стремежите си и без да спираш да търсиш предизвикателства.
